Проектът „Разработване на обучителни програми и обучение на представители на малцинствата и уязвими групи" е на стойност 1.3 милиона евро и се изпълнява от Консорциум, воден от консултантската компания S.I.C.I. Dominus, Испания и унгарската фондация MHF.

Целта на проекта е да бъдат създадени условия и добри обучителни програми за специалните нужди на хората с увреждания, малцинствата и уязвимите групи и подготвени лектори от ИПАЕИ, така че от следващата година резултатите от този проект да бъдат вече постоянна практика в работата на Института . Осигуряване на равни възможности за хората с увреждания, малцинствата и уязвимите групи за успешна реализация в държавната администрация.

Техническа помощ на Института за публична администрация и европейска интеграция за разработване на обучителни програми и провеждане на обучение за малцинства и уязвими групи

Концепцията

Проектът се изпълнява в съответствие с политиката на България за административна реформа и принципите на прозрачност и равни възможности. Законодателството регламентира изискването назначаването на държавни служители да става след конкурс.  За да бъдат допуснати, кандидатите трябва да имат висше образование. Ролята на Института за публична администрация и европейска интеграция е да провежда първоначални обучения за новоназначените служители и квалификацията на работещите в администрацията за да се развива капацитета на публичния сектор в България.

http://www.ipaei.government.bg.

 

Проектът

Настоящият проект има за цел да подпомогне интеграцията на етнически и културни малцинства и уязвими групи в обществото, чрез създаването на равни възможности за тяхното участие в държавната администрация на всички нива. Проектът се изпълнява от Sici-Dominus (Испания) с финансовата подкрепа на Европейския съюз и се състои от четири основни компонента:

·              Анализ на законодателството и съществуващата практика в България и разработване на предложения за необходими законодателни промени

·              Представяне на съществуващите практики в страните членки на ЕС и разработване на механизъм за прилагането на добри практики

·               Разработване на обучителни програми съобразени с нуждите на малцинствата и уязвимите групи

·               Организиране на пилотно обучение по разработените програми

Уважаеми потребители на Blog.bg,

 

Уважаеми колеги,

 

Много бих искал да отговорите на два съществени въпроса, които ви представям за дискусия:

 

1.      Считате ли, че стажантската програма „Българската мечта” е начин за запознаване с работата на администрацията в България и бихте ли желали да се включите в нея?

 

2.      Представителна ли е българската държавна администрация?

Проектите по Програмата за учене през целия живот трябва да допринасят за постигане на следните цели:

 

ЦЕЛ:

 

Засилване на обмена, сътрудничеството и мобилността между образователните и

обучителните системи на Общността с цел те да могат да постигнат качество на световно

ниво.

 

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ:

Допринасяне за развитието на качествено обучение през целия живот, насърчаване на висококачественото изпълнение, иновациите и европейското измерение в системите и практиките в съответната област. Подпомагане на създаването на Европейска област за учене през целия живот

 

Принос към повишаване на качеството, привлекателността и достъпа до възможностите за учене през целия живот в страните-членки

 

Засилване на приноса на ученето през целия живот към социалната кохезия, активното гражданство, диалога между културите, равенството между половете и професионалната и личностната реализация.

 

Насърчаване на креативността, конкурентността, възможностите за реализация на пазара на труда и повишаване на предприемаческия дух.

 

Допринасяне за увеличаване на участието в дейности за учене през целия живот на хора от всички възрасти, включително на тези със специфични образователни потребности и на групи в неравностойно положение, независимо от социално-икономическото им положение

 

Подпомагане на езиковото обучение и лингвистичното разнообразие

Подпомагане на разработването на ИКТ-базирани продукти, услуги, педагогически методологии и практики за учене през целия живот

 

Засилване на ролята на ученето през целия живот в процеса на създаване на усещането за европейско гражданство, базирано върху разбирането и уважението към човешките права и демокрацията, както и насърчаването на толерантността и уважението към останалите народи и култури.

 

Подпомагане на сътрудничеството в областта на осигуряване на качеството във всички сектори на професионалното образование и обучение в Европа

 

Насърчаване на използването на резултатите, иновативните продукти и процеси по най-добрия начин и обмяна на добра практика в областите на действие на Програмата за учене през целия живот, с цел повишаването на качеството на образованието и обучението.

 

Всяка секторна програма също има своите специфични цели, към постигането на

които съответната кандидатура трябва да допринася. Тези цели са описани в

информацията за съответната секторна програма.

Освен това, както е посочено в Член 12 на Решението за Програмата за учене през

целия живот, тя трябва да способства и за хоризонталната политика на Общността,

по-специално - като:

(a) Способства за утвърждаването на важната роля на културното и езиковото

разнообразие в Европа, както и на нуждата за борба с расизма,

предразсъдъците и ксенофобията;

(b) Създава подходящи условия за обучаващите се със специфични потребности, в

частност – чрез подпомагане на тяхната интеграция в процесите на

образование и обучение;

(c) Съдейства за равнопоставеността на половете и за борбата с всички форми на

дискриминация, базирана на полова, расова, религиозна или етническа

принадлежност, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

 

Програмата за учене през целия живот се състои от:

 

�� Четири секторни програми, насочени към:

- училищното образование (Коменски)

- висшето образование (Еразъм)

- професионално образование (Леонардо да Винчи)

- образование за възрастни (Грюндвиг)

�� Хоризонтална програма, насочена към различни области (сътрудничество на

политическо ниво и иновации в областта на ученето през целия живот,

популяризиране на изучаването на чужди езици; разработване на нови ИКТ,

разпространение и прилагане на резултатите)

�� Програма Жан Моне в подкрепа на преподавателите, изследователите,

ангажираните в процеса на европейската интеграция и работещи в основни

европейски институции

 

Подкрепя развитието на политиката и сътрудничеството на Европейско ниво в рамките на Програмата за учене през целия живот, по-специално в светлината на Лисабонската стратегия и програма ‘Образование и обучение 2010’, както и стратегията от Болоня и Копенхаген и последващите процеси, с цел набиране на информация и данни в подкрепа на Програмата, както и с цел проследяване на прогреса в посока постигане на целите на Програмата и идентифициране на области, които представляват интерес.

 

ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

 

Цели популяризиране на изучаването на чужди езици в подкрепа на лингвистичното разнообразие на страните - членки на ЕС. Дейностите от този тип са адресирани към

нуждите на преподавателите и обучаващите се и се отнасят до поне две отсекторните програми. Ако предложението за проект засяга една определена секторна програма, тогава то ще бъде приложено в съответната програма.

 

СЪЗДАВАНЕ НА ИКТ-БАЗИРАНИ ПРОДУКТИ

 

Подкрепя създаването на иновативни, ИКТ- базирани продукти и услуги за целите на Програмата за учене през целия живот. Дейностите от този тип отговарят на нуждите на преподаватели и обучаващи се и се отнасят до поне две от секторните програми. Ако предложението за проект засяга една определена секторна програма, тогава то ще бъде приложено в съответната програма.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

Цели признаване, разпространение, приложение на резултатите, постигнати по Програмата за учене през целия живот.

http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/valorisation/index_en.html

СЕКТОРНИ ПОДПРОГРАМИ

 

ПРОГРАМА КОМЕНСКИ

Тази програма е насочена към нуждите на преподавателите и учениците от детските градини и училищата, както и към други институции и организации, работещи в сферата на средното образование, и към институциите и организациите, осигуряващи или подкрепящи процеса на образование и обучение.

 

ПРОГРАМА ЕРАЗЪМ

 

Тази програма е насочена към нуждите на преподавателите и студентите от сферата на формалното висше и професионално образование, независимо от продължителността на обучението или вида квалификация, включително докторски програми, а също така институции и към организации осигуряващи или подкрепящи процеса на образование и обучение.

 

ПРОГРАМА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

 

Тази програма е насочена към нуждите на преподавателите и студентите от сферата на професионалното образование и обучение (като не се включва висшето образование), както и институции и организации осигуряващи или подкрепящи

процеса на образование и обучение.

 

ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ

 

Тази програма е насочена към нуждите на преподавателите иобучаващите се от сферата на образованието за възрастни във всички негови форми, както и къморганизации и институции осигуряващи и подкрепящи процеса на образование и обучение.

 

 

ПРОГРАМА ЖАН МОНЕ

 

Едностранни и национални проекти:

- катедри Жан Моне, центрове за върхови постижения и преподавателски модули;

- асоциации на професори, други преподаватели в областта на висшето образование и научни работници, специализиращи европейски интеграционни проучвания;

- подпомагане на млади изследователи, специализиращи в областта на европейската интеграция

- информационни и изследователски дейности, свързани с Общността, с цел да насърчават дискутирането, анализа и познанието, свързани с процеса на европейска интеграция

Многостранни проекти и мрежи (включително създаване на многостранни изследователски групи)

 

ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

 

ОПЕРАТИВНИ ГРАНТОВЕ, ПОДПОМАГАЩИ ДРУГИ ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТИТУЦИИ

 

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

Грантове могат да бъдат отпускани за покриване на определени оперативни и административни разходи на европейски институции и асоциации, активно работещи в сферата на образоването и обучението.

По Програмата се финансират следните дейности:

�� мобилност

�� двустранни и многостранни партньорства

�� многостранни проекти

�� многостранни мрежи

�� едностранни и национални проекти

�� наблюдение и анализ

�� оперативни грантове

�� съпътстващи мерки

 

Кратко описание на секторните програми

ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ
Образование за възрастни и други образователни насоки   

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ

Конкретни цели 

• Да отговори на предизвикателствата, които застаряването на населението в Европа поставя пред образованието
• Да предостави на възрастните учащи се възможности за повишаване на техните знания и компетенции  

Оперативни цели

• Да подобри качеството на и достъпа до мобилност в Европа на учащи се и лица, заети в сферата на образование за възрастни, като увеличи броя на тези мобилности до най-малко 7 000 такива лица, осъществили мобилност до 2013г.
• Да насърчи сътрудничеството на европейско ниво в областта на образованието за възрастни и по-специално между организации, предлагащи образование за възрастни
• Да подпомогне хора от уязвими социални групи, поставени в маргинализиран социален контекст, по-конкретно възрастни хора и лица, отпаднали от образователната система без основни квалификации, като им предостави алтернативни възможности за достъп до образование за възрастни
• Да улесни създаването на иновативни практики в образованието на възрастни и техния трансфер, включително от една участваща страна към други
• Да насърчи разработването на иновативни ИКТ-базирано съдържание, услуги, педагогики и практики за учене през целия живот
• Да подобри педагогическите подходи и управлението на организации за образование на възрастни

КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА В ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ?

Програма Грюндвиг е отворена към абсолютно всички организации, работещи в сферата на образованието за възрастни. Видът и статута на тези организации се различават значително в различните страни и в различните сектори на образование за възрастни.

• организации, принадлежащи към сферата на формалното образование: такива са предимно училища и висши учебни заведения, които организират специални курсове за възрастни, желаещи да се сдобият с диплома за основно / средно / висше образование (каквито са например средните общо-образователни училища за възрастни, общинските училища за възрастни, вечерните училища и т.н.);
• организации, принадлежащи към сферата на неформалното образование: това биха могли да бъдат "участници" от различен вид и с различен статут, като например училища за възрастни, асоциации, организации с идеална цел, инициативи, финансирани от местната общност и т.н., които предлагат възможности за образование, които обикновено не са част от одобрена учебна програма на регионално и национално ниво. В тази област програма Грюндвиг работи в сравнително непознати за нея условия, които се променят постоянно, за които е характерно постоянно увеличение на броя на организациите, които предлагат неформално образование. Тази група се простира от предприятия в частния сектор, за които образователните схеми представляват част от тяхната “корпоративна отговорност”, до болници и затвори, които разполагат с учебни условия и материали, чиято цел е да дадат възможност на обучаемите да “наваксат пропуснатото”
• информално образование и "други образователни насоки": Този вид дейности също се включват в програма Грюндвиг. "Информалното образование" протича без създаден предварително план, извън рамките на “нормалната” или "конвенционална" образователна среда. Към този вид образование спада обучението с връстници, ученето в семейна среда, доброволен труд и т.н. "Самообучението" или "автономното обучение" може да се включи в тази категория, въпреки че може да протича както индивидуално, така и в рамките на дадена организация.  

Следните организации и физически лица могат да участват по програма Грюндвиг:

• Възрастни обучаващи се
• Институции и организации, които предоставят образователни възможности за възрастни
• Преподаватели и други служители в тези организации и институции
• Институции и организации, които предоставят начално или продължаващо обучение на лица, заети в сферата на образование за възрастни
• Сдружения и техните представители, работещи в сферата на образование за възрастни, включително сдружения на обучаващи се и учителски сдружения
• Организации, които предоставят информация, ориентиране и консултиране по всякакви въпроси, свързани с образованието на възрастни
• Лица и организации, които се занимават с политиката по въпроси, свързани с образованието на възрастни, на местно, регионално и национално ниво
• Изследователски центрове и организации
• Предприятия
• Сдружения с нестопанска цел, доброволчески организации, неправителствени организации
• Висши училища

В КАКВИ ДЕЙНОСТИ МОЖЕ ДА СЕ УЧАСТВА ПО ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ? 

• Индивидуална мобилност под формата на посещения, стажове и обмен на участници във формално и неформално образование за възрастни, включително обучение и професионално развитие на служители в сферата на образование за възрастни, особено в рамките на проекти и партньорства.
• Работа в партньорство (Партньорства за познание по Грюндвиг) по теми от общ интерес за участващите организации.
• Многостранни проекти, насочени към подобряване на системите за образоване на възрастни чрез създаване и трансфер на иновации и добри практики.  
• Мрежи от експерти и организации (Мрежи Грюндвиг), работещи по-конкретно върху:

- Развитие на образованието за възрастни в дадена дисциплина, предмет или управленски аспект, до които се отнасят

- Идентифициране, подобряване и разпространение на съответните добри практики и иновации

- Осигуряване на методическа помощ на други проекти и партньорства и подпомагането на взаимодействието между тези проекти и партньорства

- Изработване на анализи на нуждите и управление на качеството в образованието за възрастни  

• Подготвителни визити: финансова помощ, отпускана с цел да позволи на представители на институции да вземат участие в контактен семинар или среща с потенциални партньори
• Други инициативи, насочени към популяризирането на целите на програма Грюндвиг (Съпътстващи мерки)  

КАКВИ СА ДЕЙНОСТИТЕ НА ПРОГРАМА ГРЮНДВИГ? 

Индивидуална мобилност – Индивидуална мобилност на възрастни обучаващи се –

ще стартира от 2008
Индивидуална мобилност – Преподавателски стаж на бъдещи или наскоро получили квалификация преподаватели на възрастни – ще стартира от 2008
Индивидуална мобилност – Обучение на служители в сферата на образование за възрастни
Индивидуална мобилност – Подготвителни визити за Партньорства за познание
Партньорства за познание
Многостранни проекти
Тематични мрежи
Съпътстващи мерки

 

 

Секторна програма “Леонардо да Винчи”

Цели, Специфични цели

• Да подкрепя участниците в обучителни дейности за усвояване на знания, умения и квалификации в посока личностно развитие
• Да насърчава повишаване на качеството и иновативността в системите, институциите и практиките за професионално образование и обучение
• Да повишава атрактивността на професионалното образование и обучениe и да насърчава мобилността на работодатели и работещи.

Оперативни цели:

• Да подобри качеството и да повиши мобилността на лица от началното и продължаващото професионално обучение, с което работните места в предприятията да нараснат с поне 80 000 на година до края на Програмата за учене през целия живот
• Да увеличи качеството и обема на сътрудничество между институциите и организациите предоставящи възможности за обучение, и предприятията, социалните партньори и съответните органи в цяла Европа
• Да подпомага развитието на иновативни практики в сферата на професионалното образование и обучение, и пренасянето им от страните-участнички към други страни
• Да подобри прозрачността и признаването на квалификациите и компетенциите, включително и тези, придобити чрез неформално и извън-формално обучение
• Да насърчава изучаването на чужди езици
• Да подпомага развитието на иновативни ИКТ-базирани пособия, услуги, методологии и практики за учене през целия живот.

Целеви групи:

• Лица от всички нива на професионалното образование и обучение
• Лица на пазара на труда
• Институции и организации, предоставящи възможности за обучение в сферите, приоритетни за програма “Леонардо да Винчи”
• Учители, обучители и друг персонал от тези организации
• Асоциации на обучаеми, родители и учители в сферата на професионалното обучение
• Предприятия, социални партньори и други представители на бизнеса, включително търговски и промишлени палати, занаятчийски организации
• Институции предоставящи професионално консултиране, ориентиране и информация относно учене през целия живот
• Институции, отговорни за изготвянето на политики за професионално обучение в контекста на учене през целия живот на местно, регионално и национално ниво
• Изследователски центрове, работещи по проблемите на ученето през целия живот
• Висши учебни заведения
• Организации с идеална цел, доброволчески институции, НПО.

Видове дейности:

В програма “Леонардо да Винчи” са включени следните мерки:

·         Индивидуална мобилност: Транснационални практики в предприятия или обучителни институции; Практики и обмен на обучители и консултанти по професионално ориентиране с цел по-нататъшно професионално развитие, и на лица, отговорни за управлението на обучителните институции, за изготвяне на обучителни програми и за кариерно консултиране в предприятията.

·         Партньорства, носочени към теми от общ интерес за участващите организации

·         Многостранни проекти, насочени към подобряване на обучетилните системи чрез трансфер на иновации, посредством езиково, културно и законово адаптиране на иновативни продукти и практики, разработени в различен контекст

·         Многостранни проекти, насочени към подобряване на обучетилните системи чрез развитие на иновации и добри практики

·         Тематични мрежи от експерти и организации, работещи по специфични проблеми на професионалното образование и обучение

·         Обучителни и подготвителни визити за мобилност, партньорство и проектни дейности

• Други инициативи, целящи да популяризират целите на програма “Леонардо да Винчи” (Съпътстващи мерки)  

Дейности по програма “Леонардо да Винчи”

Индивидуална мобилност – Транснационални практики в предприятия или обучителни организации на лица преминаващи първоначално професионално обучение

Индивидуална мобилност - Транснационални практики в предприятия или обучителни организации на лица на пазара на труда

Индивидуална мобилност – Практика и обмен – Мобилност на професионалисти в областта на професионалното образование и обучение

Партньорства – от 2008 г.

Многостранни проекти – Трансфер на иновации

Многостранни проекти – Развитие на иновации

Тематични мрежи

Съпътстващи мерки

 

 

Общ анализ на организацията и финансирането на  програми за обучение

 

Целта на настоящия преглед е да се направи обща характеристика на процеса на обучение на държавните служители в администрацията.

Следва да се има предвид, че не съществува единен документ – нормативен акт или други правила, който да описва последователно организационния модел, по който се осъществява цялостния процес на обучение на държавните служители в администрацията. Отделни елементи от този процес са регламентирани в Закона за държавния служител, [1] в Устройствения правилник на Министерството на държавната администрация и административната реформа [2] и в Устройствения правилник на Института по публична администрация и европейска интеграция [3]. Някои аспекти са намерили място в Стратегията за обучение на служителите в администрацията, [4] но поради програмния характер на този документ, те служат главно като основа за формулиране на стратегически приоритети и мерки. Институтът по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ), както и отделните администрации имат вътрешни документи – методики, стандарти, процедури, които съдържат правила за отделни аспекти от процеса на обучение, които пряко касаят ангажиментите на съответната институция в процеса на обучение.

 

1.Основни видове обучение

 

1.1.В зависимост от целите, които се поставят пред обучението на държавните служители, то бива два вида:

 

1.1.1. Обучение за служебно развитие

Основната цел на обучението за служебно развитие е формирането на административни и управленски знания и развиването на административните умения на държавните служители. Чрез него се осигурява поддържането на устойчивост и непрекъсваемост на държавната служба посредством подготовка на служителите за заемане и осъществяване на длъжностите в нея.

                        Характерно за българския модел на държавна служба е, че новоназначените служители постъпват в администрацията без специална подготовка относно специфичните й функции и дейности. Необходимо е специално обучение и за последващо заемане на по-високи експертни или ръководни длъжности. В тази връзка в основата на обучението за служебно развитие стои въвеждащото обучение, което осигурява подготовка на служителите при :

·         назначаване за първи път на експертна длъжност в администрацията;

·         заемане на първа ръководна длъжност;

·       заемане на длъжности за държавни служители.

Въвеждащото обучение има за цел да осигури:

·            първоначална обща подготовка;

·            първоначална специализирана подготовка за административните структури или длъжности, за които това се изисква;

·            осъзнаване на отговорността и значимостта на изпълняваната длъжност в общия работен процес с оглед реализирането на целите на съответната администрация;

·         адаптиране на уменията и квалификацията на държавните служители към съвременните стандарти за работа в държавната администрация и европейските стандарти за предоставяне на публични услуги.

               

1.1.2.Обучение за професионално развитие

Обучението за професионално развитие има за цел разширяване на познанията на държавните служители относно международната, социалната, икономическата и правната среда, в която работят, както и по отношение на промените в комуникациите, науката и технологиите. Този вид обучение е насочено към:

·            усвояване на допълнителни знания и умения вследствие на промяна на длъжностната характеристика;

·            подобряване изпълнението на служебните задължения чрез индивидуално обучение и специализации;

·            въвеждане на нови модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси.

 

1.2. В зависимост от определената в Закона за държавния служител степен на задължителност на обучението, то бива:

 

1.2.1. Задължително обучение.

Това е обучението, което законодателят е счел, че е  минимално необходимото, за да може да се изпълнява съответната длъжност. Поради това не може да става въпрос за конкретна преценка на необходимостта от обучение за отделния служител, а всички държавни служители, отговарящи на определени от закона условия, задължително трябва да преминат това обучение в определен срок. Тук се включва обучението за служебно развитие. На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители. Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на тези лица в тримесечен срок от встъпването им в длъжност. Висшите държавни служители преминават обучение (извън въвеждащото), поне веднъж годишно.

 

1.2.2. Незадължително обучение.

При този вид обучение ангажиментът на органа по назначаване да изпрати на обучение държавния служител зависи от оценката на неговите потребности от обучение. Тук се включва обучението за професионално развитие.

 

2. Основни програми за обучение на Института по публична администрация и европейска интеграция

Основните програми за обучение, които се предлагат с годишния Каталог на ИПАЕИ са изградени въз основа на класификацията на видовете обучение в зависимост от целите:

 

                       2.1. В сферата на обучението за служебно развитие са предвидени:

·         Курс за новопостъпили служители в администрацията “Въведение в държавната служба”

·         Курс за новоназначени ръководни служители “Управленски умения”

·         Курс за висши държавни служители “Лична ефективност”.

 

2.2. Обучението за професионално развитие е систематизирано в 4 тематични програми:

·         Управление на администрацията и организация на административните дейности и процеси

·         Европейска интеграция – политики и инструменти за нейното осъществяване

·         Е-управление – стратегическо планиране, административно обслужване, инфраструктура.

·         Чуждоезиково обучение

Всяка една от тези тематични програми включва различни курсове и семинари.

       Процедурата за одобряване на курсове и семинари за обучение е описана в действащите в ИПАЕИ Вътрешни стандарти за организация и управление на учебния процес. До края на първата седмица на м. юни, обучаващите мениджъри подготвят учебните планове на семинарите /курсовете за следващата година. Предложенията се дискутират на вътрешна среща на дирекция "Обучение, приложни изследвания и работа по проекти" на ИПАЕИ, за да се достигне до балансираност, прецизност и адекватност между заложените цели и съдържанието на предвиденото обучение. След вътрешното съгласуване, учебните планове на семинарите и курсовете се обсъждат от експертни съвети, които се формират по главните тематични програми на обучение. Броят, съставът и датата на заседанията на експертните съвети се определят със заповед на Изпълнителния директор на ИПАЕИ. Курсовете и семинарите се разглеждат и одобряват от Управителния съвет на ИПАЕИ. Има възможност при необходимост от обучения по актуални теми, да бъдат подготвяни и провеждани курсове, извън одобрените в Каталога.

         Критериите за подбор на преподавателите също се съдържат във Вътрешните стандарти за организация и управление на учебния процес на ИПАЕИ. Те са свързани с:

§         професионална компетентност и опит

§         притежаване на най-новото знание и умение в дадена област на административната дейност (придобито чрез  работа и/или чрез обучение по международни програми и проекти)

§         известност  в експертните и/или преподавателските среди  в дадената област

§         притежаване на методически опит за обучение на възрастни

§         готовност за  адаптиране на учебната материя към нуждите на обучаваните служители

§         добри комуникативни умения

§         висока отговорност и дисциплина по отношение на учебния процес

§         споделяне на  мисията и целите на ИПАЕИ  

 

3. Източници за финансиране на обучението

                        Обучението на служителите в администрацията се осигурява финансово от два основни източника:

·         държавния бюджет

·         други източници за финансиране

Средствата от държавния бюджет са две групи:

·         централизирани средства по чл.35, ал.6 от Закона за държавния служител

·         средства за обучение, предвидени в бюджетите на отделните администрации

Другите източници за финансиране са средства по проекти и програми за обучение на персонала, по които кандидатстват отделните администрации.

 

A. Средства от държавния бюджет:

 

Финансирането на обучението за служебно и професионално развитие на служителите се осигурява основно в рамките на предвидените в централния бюджет средства по чл.35, ал.6 от Закона за държавния служител, които са до 2% от фонда за работна заплата в цялата администрация. Конкретният им размер се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година. Средствата за служебно развитие (задължително обучение) са част от централизираните средства за обучение и се управляват централно от ИПАЕИ, като отделните администрации не заплащат такса за участие на своите служители. Средствата за професионалното обучение се предоставят от централния бюджет (след заделяне на средствата за задължителното обучение) от министъра на финансите по бюджетите на отделните администрации по предложение на министъра на държавната администрация и административната реформа. За посещаването на курсове в рамките на програмите за професионално обучение отделните администрации заплащат на ИПАЕИ такси за участие на своите служители. Командировъчните разходи на служителите за участие в обучението за професионално развитие са за сметка на съответната администрация. При разходването на средства за обучение, предвидени в отделните бюджети на администрациите, се прилага процедурата на Закона за обществените поръчки.

 

Б. Други източници за финансиране

 

Финансиране от Структурните фондове

 

Прилаганата от страните-членки европейска регионална политика, финансирана чрез средствата на ЕС (Структурните фондове и Фонд "Сближаване"), отразява солидарността между гражданите на Общността. Структурните фондове са механизма, посредством който финансовите ресурси са пренасочват към по-слабо развитите региони в страните-членки. Ролята на ЕС обаче не се свежда само до финансовия принос. Чрез своята регионална политика ЕС налага своето виждане за развитието, планирано на местно ниво. Когато е необходимо, тя се намесва и допринася за развитието на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз. Европейската регионална политика позволява трансфер на около 35 % от бюджета на ЕС към по - слабо развитите региони. Този подход подпомага не само страните-бенефициенти, но и страните, които са нетни донори, тъй като техните предприятия печелят от възможностите за големи инвестиции и от трансфера на икономическо и технологично ноу-хау, особено в регионите, където различните видове икономическа активност не са все още напълно изчерпани. Регионалната политика позволява на всички региони да спомогнат повишаването на конкурентноспособността на целия ЕС. 

 

Европейски структурни фондове и кохезионен фонд

 

Европейската солидарност се изразява преди всичко чрез четирите Структурни фонда. Във всички страни-членки те имат мултипликационен ефект върху икономическите и социални фактори като по този начин стимулират развитието регионалната икономика. Четирите Структурни фонда не са единен финансов източник в бюджета на ЕС. Всеки от тях има своя специфична област, макар че те работят съвместно:

 

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) финансира инфраструктура, инвестиции за създаване на работни места, проекти за местно развитие и подкрепа на малки фирми; 

 

Европейският Социален Фонд (ЕСФ) насърчава връщането на безработните и необлагоделстваните групи към пазара на труда, главно чрез финансиране на мерки за обучение и на системи за набиране на работа.

 

Финансовият инструмент за ориентиране на рибарството (ФИОР) подпомага адаптирането и модернизирането на риболовната индустрия.

 

Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието, секция "Ориентиране" (ЕФОГЗ) финансира главно мерки за  развитие на селското стопанство и фермерите, основно в изоставащи райони.

 

Структурните Фондове не финансират отделни проекти, а многогодишни програми за регионално развитие, разработени съвместно от регионите, страните-членки и Европейската комисия.

 

Фонд "Сближаване" или “Кохезионен” предоставя директно финансиране за индивидуални проекти за подобряване на околната среда и развитието на транспортните мрежи.

 

Финансирането на обучителните програми, предмет на анализа, е възможно да стане чрез получаване на субсидии от Европейският Социален Фонд.

 

В периода 2007-2013 г. България ще получи от Европейския съюз над 11 млрд. евро. Четири от тях са предназначени за развитие на селските райони и за директни субсидии за селскостопанските производители, а 7 млрд. евро ще бъдат инвестирани в проекти по различни оперативни програми със средства от трите европейски структурни фонда - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски социален фонд (ЕСФ) и Кохезионен фонд (КФ). Кандидатстването за субсидиите ще започне, след като Европейският съюз одобри 7-те оперативни програми, предложени от България, което от Министерство на финансите очакват да се случи до два месеца. Средствата ще бъдат отпуснати по следните оперативни програми (ОП): ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, ОП „Административен капацитет“, ОП „Транспорт“, ОП „Околна Среда“, ОП „Регионално развитие“ и ОП „Техническа помощ“.

 

Финансирането на обучителните програми, предмет на анализа, е възможно по ОП „Развитие на човешките ресурси“ и ОП „Административен капацитет“.

 

Европейският съюз ще субсидира два типа проекти: единият по схемата за безвъзвратна помощ, а вторият по схемата за инвестиционни проекти. Субсидиите за безвъзвратна помощ ще бъдат отпускани по оперативните програми „Развитие на човешките ресурси“, „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и „Административен капацитет“. Инвестиционните проекти, които ще бъдат крупни проекти, свързани с големи инвестиции в инфраструктура, ще бъдат финансирани по ОП „Транспорт“, ОП „Околна Среда“ и ОП „Регионално развитие“. ОП „Техническа помощ“ е предназначена за сформиране на координационно звено, сертифициращ и одитиращ орган, който ще отговаря за ефективно разработване, прилагане, оценка и контрол на средствата по еврофондовете.

 

Финансирането на обучителните програми, предмет на анализа, е възможно да стане чрез получаване на субсиди за безвъзвратна помощ.

 

Приоритети и бенефициентите по оперативните програми:

 

ОП „Развитие на човешките ресурси“ (1,032 млрд. Евро)

 

Приоритети – Насърчаването на създаване на нови работни места и развитие на пазара на труда; Повишаването на производителността и адаптивността на заетите; Подобряване на качеството на обучението в съответствие с потребностите на пазара; Подобряване на достъпа до образование и обучение; Социално включване и насърчаване на социалната икономика; Транснационално и междурегионално сътрудничество.

 

Управляващ орган – „Дирекция европейски фондове“, Министерство на труда и социалната политика www.mlsp.government.bg

 

Потенциални бенефициенти – Образователни, обучителни и научни институции, центрове за потенциално обучение, консултантски фирми, изследователски центрове, работодатели, браншови организации и институции на пазара на труда.

 

ОП „Административен капацитет“ (0,153 млрд. Евро)

 

Приоритети – Добро управление; Управление на човешките ресурси в държавната администрация, съдебната система и структурите на гражданското общество; Качествено административно обслужване и развитие на електронно управление

 

Управляващ орган – Дирекция „Управление на проекти и програми“, Министерство на държавната администрация и административната реформа www.mdaar.government.bg

 

Потенциални бенефициенти – Структурите на държавната администрация на всички нива, органите на съдебната власт и структурите на гражданското общество.

 

Основни изисквания към  проектите

 

Проектът следва да е обоснован финансово, икономически и в социален аспект. Бенефициентът също така трябва да докаже, че разполага с паричен ресурс за съфинансирането на предвидената дейност. Второто изискване е породено от т.нар. принцип на „допълняемост“, според който проекти, финансирани от частни банки и корпоративни институции, ще имат приоритет при получаването на средства и от европейските фондове, като това основно ще се отнася до инвестиционните проекти.

 

За да бъде разгледан един социален проект (по схема за безвъзвратна помощ), неговата стойност трябва да е поне около 5 хил. Евро. Описанието на проектна идея трябва да включва: обща цел, специфична цел, доказване на необходимостта от проекта, описание на дейностите по проекта, план за действие, очаквани резултати след изпълнение на проекта, бюджет за изпълнение, очаквани източници на финансиране. Успешният проект ще трябва да съдържа 4 основни секции - резюме, (което ще съдържа обобщение на проекта, методологията за неговото изпълнение и доказателство за компетентността на кандидата), проектно задание, бюджет на проекта и информация за кандидата. Одобрението на проектите ще става на няколко нива. Първото ниво е административна проверка, която следи дали документацията е попълнена коректно. Следват оценка за правото на кандидатстване, проверка дали проектната идея съвпада с приоритетите на оперативната програма и проверка на допустимостта на разходите. Последният етап включва проверка на разходите, които подлежат на финансиране по изискванията на ЕС. Ако в проекта са включени разходи, които не подлежат на финансиране от ЕС, те няма да бъдат субсидирани.

 

Основните критерии, по които ще бъдат оценявани проектните идеи са:

 

Оценка за административно съответствие; Оценка за допустимостта (При оценките за административно съответствие и допустимост ще се взема предвид финансовата стабилност на кандидата и ще се изисква представянето на годишни счетоводни отчети); Техническа и финансова оценка (Това ще бъде най-важната оценка. Ще се преценява дали проектът отговаря на приоритетите на ОП, има измерими и подробно формулирани крайни резултати, новаторство и стратегическа необходимост ).

 

Особености на подготовката за участие в структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз

 

С цел адекватно използване на структурните фондове за финансиране на обучителните дейности по проекта следва своевременно да се приоритизира планирането на действия за целенасоченото им усвояване и предприеме на мерки за разширено партньорство със социално-икономическите партньори.

 

НАРЪЧНИК

 

 

Член 1. Преамбюл

 

 

Статистиките не само в България, но и в цяла Европа показват, че има твърде малко заети лица с увреждания в структурите на държавния апарат в сравнение с общия брой на лица с увреждания в трудоспособна възраст. Политиката на българските институции, като част от европейските институции, включва насърчаване на разнообразни и обучени работни групи, подобряване на достъпа до работна заетост и участието на лица с увреждания, премахване на дискриминацията на работното място и насърчаване на култура на работното място, основана на справедлив професионален кодекс и поведение.

 

В изпълнение на тази политика трябва да се отдели дължимото внимание за изпълнение на предвидените мерки за интеграция в публичната администрация на хората с увреждане, както и целенасочено прилагане на принципа “Проектиране, удобно за всички”. “Проектиране, удобно за всички” е относително нов подход, състоящ се от проектиране, разработка и маркетинг на основни продукти, услуги, системи и среди, достъпни за възможно най-широк потребителски кръг. Неприлагането на принципа „Проектиране, удобно за всички” и неотчитането на нуждите на различните хора при планирането, проектирането и адаптирането на различните среди могат да наложат на някои лица ненужна зависимост и социална изолация.

 

Административно обслужване, което отразява многообразието на обществото и е представително за социалната среда разполага с възможността по по-добър начин да предоставя качествено обслужване. Освен обективните заслуги на равнопоставеността, всяка организация, която се стреми да бъде прогресивна и с поглед към бъдещото развитие, трябва да се опитва да оптимизира потенциалния принос на цялостната си система за подбор на персонал чрез осигуряване на равнопоставен достъп.

 

Целта на настоящия НАРЪЧНИК е да осигури ясна формулировка на политиката на българските институции, като част от европейските институции, по отношение на назначението на лица с увреждания, както и да гарантира придържането от страна на целия персонал към моралните и законови задължения за недискриминация и изпълняването на задълженията по начин, съвместим с етичните кодекси на равнопоставеност.

 

Българските институции, като част от европейските институции, са посветени на насърчаването на равнопоставено отношение, без оглед на пол, раса, цвят на кожата, етнически или обществен произход, генетични характеристики, език, религия, убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, благосъстояние, месторождение, възраст, инвалидност или сексуална ориентация, чрез възприемане на правила на работното място, политики, кодекси и поведение, съгласно които всички работещи са ценени и уважавани и имат възможност да изявяват пълния си потенциал и да търсят професионално занятие по свой избор. Те имат право на работна среда без дискриминация и преследване, в която ограниченията за участие са определени и премахнати. Тези принципи помагат на институциите да привлекат и запазят най-добрите хора, които да предоставят висококачествено административно обслужване на гражданите.

 

 

Член 2.  Обхват

 

Лица с увреждания не са само лицата с очевидни увреждания. Независимо от факта, че някои увреждания не са явни, те могат да изискват определени условия. Счита се, че едно и също увреждане може да варира в остротата си и да влияе на индивида в различна степен и по различно време и че увреждането може да бъде от временно естество.

 

Настоящият кодекс касае лицата с увреждане по време на процеса на подбор на персонал, лицата с увреждане по време на първоначалното назначение и лицата, при които увреждането се развива по време на назначението. Институциите ще целят адаптация към всички нововъзникнали обстоятелства чрез оказване на подкрепа и проява на чувствителност.

 

“Адекватни условия” по отношение на съществените функции на дадена длъжност означава подходящи мерки при необходимост, позволяващи на лице с увреждания да разполага с достъп до, да участва в или да напредва в областта на заетостта си или да преминава обучение, освен ако подобни мерки не биха наложили непропорционално натоварване на работодателя”.

 

Обхватът на наръчника не включва теми като специални медицински надбавки за лица с увреждания или специален бюджет за служители с увреждания.

 

 

Член 3. Условия на работната среда

 

Политика на институциите в България е да предоставят адекватни работни условия с цел покриване на нуждите на лицата с увреждания и на институциите. За целите на настоящия наръчник, за да избегне предоставянето на адекватни за всички работни условия, дадена институция трябва да докаже, че осигуряването на тези условия представлява неразумно натоварване.

 

Мнозинството от лицата с увреждания не се нуждаят от специална помощ или адаптиране, за да вършат своята работа. Хората обаче могат да вършат една и съща работа по различни начини и да постигнат еднакъв резултат. Следователно подпомагането на член на персонала да изпълнява добре работата си чрез осигуряване на работно-ориентирани условия е изцяло в съгласие с принципите за ефективност и основателност. С цел гарантиране и подпомагане на осигуряването на достъпни работни условия, институциите трябва да отговорят на някои основни и добре  известни нужди в съответствие с принципите на “Проектирането, удобно за всички”, особено при разработването на нова инфраструктура.

 

Директива 2000/78/EC, установяваща общата рамка за равнопоставено отношение в заетостта и работните занятия гласи, че при необходимост работодателят трябва да вземе съответни мерки, за да подпомогне лице с увреждане да получи достъп до, да участва в или да напредне в професионален аспект или да премине обучение, освен ако подобни мерки не биха наложили непропорционално натоварване на работодателя. Това също така е и основата на политиката на българските институции, като част от европейските институции, относно условията на работната среда.

 

Условията на работната среда важат спрямо всички области на заетостта, включително:

• Подбор, избор и назначаване
• Професионално развитие
• Обучение; и
• Повишение, прехвърляне или други облаги, свързани със заетостта
• Социални отношения в рамките на институциите.

 

Приспособяването на работните условия е начин на промяна на работното място и може да включва:

• Промяна на длъжностното предназначение;
• Закупуване и модифициране на оборудване;
• Гъвкави работни ангажименти.

 

Необходимото приспособяване на работните условия следва да бъде определено от конкретните нужди на индивида и обикновено ще бъде осигурено. В случай, че осигуряването на такова приспособяване би им наложило непропорционално натоварване, институциите могат да откажат да предложат работно място на лице с увреждане. При оценка на непропорционално натоварване за институциите следва да се прилагат строги стандарти, които подлежат на установяване.

 

Член 4. Избор

 

Институциите водят политика на равнопоставени възможности и качествен подбор чрез честна и открита комуникация. Процедурите по избор са адаптирани, така че да се избегне поставянето на кандидатите с увреждания в неизгодна позиция. Също така хората с увреждания биват окуражавани да кандидатстват чрез положително позоваване на политиката на равнопоставеност в обявите за работни позиции и чрез разпространяването на известия относно предстоящи конкурси чрез специализирани публикации и организации, като например Агенцията за хора с увреждания. Действия в положителна насока ще бъдат предприети и в областта на подбора на стажанти в администрацията, както и на ниво временни или краткосрочни договори.

 

Съответно процедурите по избор ще включват следното:

·        Информационната публичност за конкурсите ще включва заявление, потвърждаващо ангажимента на институцията към равнопоставеността на възможностите за всички кандидати.

·        Указанията за кандидати, публикувани с обявата за конкурса, ще съдържат параграф, специфично насочен към кандидатите с увреждания.

·        Формулярите за кандидатстване ще изискват от кандидатите с увреждания да опишат условията, които са им е необходими, за да им позволят участие в тестовете наравно с останалите кандидати, като ще бъдат положени всички усилия за удовлетворяване на всички разумни искания.

·        Когато лице с увреждане присъства на конкурс или интервю, секретарят на комисията по подбора, под ръководството на председателя, носи отговорност за осигуряване на подходящите приготовления за посрещане на това лице и за предоставянето на всяка необходима помощ, т.е. достъп до сградата, специализирано оборудване, допълнително време по време на конкурсите и т.н.

·        Обучението, предоставено на членове на комисии по подбора включва модул относно познания за уврежданията, съдържанието на настоящия наръчник и знания относно основните позитивни права на хората с увреждания.

·        Ще бъде изготвен интернет сайт в съответствие с най-новите стандарти за достъп с цел предоставяне на достъп на възможно най-широка публика.

 

 

Член 5 . Професионално развитие

 

Когато кандидатите с увреждания са включени в списъка с резерви, те могат да използват съвет на специалист при осигуряването на работна длъжност. Персоналът за подбор на персонал ще провежда текущи проверки във връзка с броя на кандидатите с увреждания в конкурсите, броя на преминалите конкурсите и броя на назначените впоследствие.

 

След назначаването си служителите с увреждания разполагат с правото изцяло да развият потенциала си. Във всички етапи от професионалното развитие на служител с увреждания се полага внимание за избягване на работни изисквания, които, умишлено или не, не са свързани с работата и следователно са дискриминиращи спрямо лицата с увреждания.

 

·        Първоначално назначение и изпитателен срок: Органът по назначаване полага всички възможни усилия да осигури предлагане на подходящи длъжности на лицата с увреждания, включени в списъка с резервите. В съответствие с Разпоредбите за работен персонал, всички успешни кандидати в конкурс разполагат с възможността да изпълняват задълженията си, което се потвърждава с медицинско изследване. При назначаване на лице с увреждания или определяне на неговия капацитет за продължаване на изпълнението на задълженията му, се полагат усилия за избягване на дискриминации на основата на увреждания. Целта е да се установи квалификацията на лицето за наемане на работа и да се проверят способностите му за изпълнение на съществените работни функции, без това да засяга задължението за предоставяне на уместни работни условия и с оглед на вида увреждане. В случай, че по време на изпитателния срок се установи, че дейността, възложена на успешен кандидат, е несъвместима с уврежданията му, ще бъде взета под внимание възможността за мобилност.

·        Професионална ориентация: Отделите за човешки ресурси могат да играят важна роля при консултиране на персонал с увреждания относно тяхното професионално развитие, като следва този персонал да получи подходящо обучение.

·        Професионално развитие: Полагат се всички усилия за осигуряване на персонал с увреждания на еднакви спрямо останалите възможности за натрупване на опит и да професионално развитие чрез мобилност в рамките на институциите. Осигуряването на професионално развитие може да включва корекция на останалите длъжности, така че член на персонала с увреждания да може да работи на различни и по-високи длъжности с цел развиване на нови умения.

·        Обучение: Персонал с увреждания има същия достъп до обучение, с какъвто разполага и останалият персонал. Придобиването на нови умения и познания е важно предварително условие за професионалното развитие на всички служители. Полагат се всички усилия за улесняване на персонал с увреждания да участва в курсове на обучение и програми, организирани от конкретна институция. В случаите, в които обучението на място е невъзможно или неуместно, следва да бъдат взети разумни мерки за осигуряване на външно обучение.

·        Оценка и повишение на персонала: Уврежданията не представляват причина комисиите за оценка и повишение да се отклонят от обичайните обективни критерии, използвани за оценка на дейността на служителите.

·        Запазване на персонал: В случай че член на персонала придобие увреждане или съществуващо увреждане се изостри, институциите предприемат стъпки в посока запазване на заетостта на члена на персонала. След консултации с лицето се обмисля приспособяване на работните условия с цел способстване запазването на заетостта, включително преобразуване на длъжността на лицето, осигуряване на повторно обучение или прехвърляне на подходяща позиция. Подобни мерки могат да бъдат разгледани при необходимост. Процедури по пенсиониране поради медицински причини се предприемат при цялостно консултиране с члена на персонала в случаите, в които се вземе решение, че не могат да бъдат извършени приспособявания на работните условия за запазване на работното място на лицето с увреждания и не е налична подходяща алтернативна длъжност.

 

Член 6. Работна среда

 

Институциите осигуряват предприемането на всички необходими мерки за отстраняване на физически или технически препятствия на заобикалящата среда, с които биха могли да се сблъскат лицата с увреждания.

 

• Сгради: Всички нови сгради, които ще бъдат обитавани от служители на институциите следва да са съобразени с приложимото местно законодателство по отношение на достъпа на и използването на обществени сгради от лица с увреждания с цел осигуряване на безпроблемна подвижност. Сградите без подходящ подстъп или сградите неотговарящи в необходимата степен на съответните изисквания следва да бъдат подобрявани постепенно в изпълнение на съществуващите бюджетни провизии или изоставени. Институциите предприемат всички разумни мерки за осигуряване на разпределение на служителите с увреждания, съвместимо с техните конкретни нужди, включително предоставянето на специален паркинг при необходимост. Аварийните съоръжения трябва да бъдат подходящи за всички служители с увреждания. Екипът за охрана и безопасност на труда ще продължава редовно да проверява сгради, за да определя подобренията, които трябва да бъдат извършени.
• Офис среда: Следва да се положат грижи офис пространството да бъде подходящо за лица със специални нужди. Следва да бъде назначен специалист, който да извърши ергономична оценка на офис средата преди новоназначените членове на персонала с увреждания да започнат своята работа и когато член на персонала с увреждания смени своето работно място.

 

• Специалистът периодично ще проверява офисите на всички членове на персонала с увреждания, ще внася препоръки за уместни промени, както е необходимо и редовно ще информира за актуалните резултати отделите по човешки ресурси.

 

• За да се осигури предоставянето на подходящи работни условия, като предварително предпоставка следва да бъдат предприети специфични технически мерки за достъпна околна среда. Важно е информационните технологични инструменти, включително вътрешна мрежа, приложения и бази данни да бъдат разработени в съответствие с принципите за “Проектиране, удобно за всички” и указанията за достъп. Електронната информация и данни трябва да бъдат на разположение в достъпни формати. Закупуването на съответно оборудване и обучението на персонала е изключително важно предварително условие.

 

• Провеждат се консултации със служителите с увреждания относно специализираното оборудване или обзавеждане, което би могло да подобри ефективността при изпълнение на задълженията им. Институциите приемат всички разумни искания за подобни артикули.
• Събрания и срещи: Полагат се усилия за обезпечаване на участието на лица с увреждания в събрания или други форуми чрез избягване на неуместна употреба на спомагателни материали за презентации или друг вид носители и чрез осигуряване на съответните материали в достъпна форма.
• Гъвкава работа: В случаите, в които е приложимо, следва да се предвидят гъвкави работни условия с цел покриване на работните изисквания на институцията и конкретните нужди на служител с увреждане. Примери за това са:
• гъвкаво начало и край на  работния ден с цел отчитане на затрудненията на някои лица с увреждания при пътуване до и от месторабота с обществен транспорт,
• редовни кратки паузи с цел подпомагане на лица, нуждаещи се от периодичен прием на  лекарства или периодична почивка
• почасова работа; дистанционна работа с предоставена от работодателя адекватна технологична подкрепа,.

 

 

Член 7. Информация и информационно обучение

 

Настоящият справочник ще бъде предоставен на вниманието на персонала и на отделите за човешки ресурси. Той е публикуван на интернет сайтовете на институциите и като се разпространява в подходящ формат до всички служители от отдели за човешки ресурси и до висшите ръководни кадри. При възможност институциите ще се опитат да направят информационните услуги и документацията достъпни за различни групи лица с увреждания с оглед на езиковите и културните им потребности.

 

Курсовете на обучение във връзка с щателното разглеждане на въпросите на уврежданията ще бъдат насочени към най-пряко ангажираните страни, т.е. персонал отговорен за човешките ресурси, персонал за професионална ориентация, съответните началници на отдели и членове на комисии по подбора.

 

 

Член 8. Наблюдение

 

Важен елемент от прилагането на настоящия наръчник е продължителното наблюдение на прилагането му, като по този начин се осигурява въвеждането на подобрени процедури за по-ефикасното му приложение на всички нива, включително процеса на избор и през цялото професионално развитие на служителя. В случай на жалби от институциите ще се очаква да докажат, че удовлетворяват нуждите на лицата с увреждания.

 

Редовно се извършва проверка на уврежданията, чрез която съответните отдели за човешки ресурси провеждат проучване на служителите си, подаващи декларация, когато считат, че имат увреждания, като резултатите от тази проверка се докладват на горестоящите органи. Целта на събирането на тази информация е:

 

·        обезпечаване на извършването на необходимите консултации със съответния персонал;

·        премахване на дискриминацията и пречките за равнопоставеност на персонала с увреждания;

·        установяване на необходимите условия за интервюиране или назначаване на лица с увреждания;

·        развитие на цялостния потенциал на персонала и осигуряване на равнопоставеност в професионалното развитие.

 

Данните се използват за представяне на анонимни статистически доклади, позволяващи на институциите да оценят дали анти-дискриминационната им политика и настоящият наръчник функционират ефективно и да подпомогнат очертаването на нови инициативи. Предвид клаузите на Закона за защита на личните данни, засягащи обработката на лична информация от страна на институциите, събраната при проверката информация, не може да се използва за други цели. Свързаната с броя на персонала с увреждания статистика, ще бъде публикувана.

 

В допълнение, Комисията за защита срещу дискриминация може да бъде сезирана, в случай на възникване на ситуация на неудовлетворение по отношение прилагането на правилата на настоящия наръчник.

 

 

 

І. Въведение

 

Настоящият преглед и анализ е най-общо разделен на две части. В първата част предмет на анализа са стратегии, програми и планове, съдържащи конкретни мерки, насочени към трудова и социална интеграция на лицата с увреждания, представителите на малцинствата и лицата, намиращи се в неравнопоставеност на трудовия пазар в България. Ще обърнем внимание също и на съдържащи се в горните документи механизми за по-добро осъзнаване от обществото на проблемите на рисковите групи с цел подобряване на ефикасността на прилаганите програми и мерки и предотвратяване на дискриминационни практики. 

С прегледа и анализа в част ІІ се цели да се идентифицират ключовите стратегически документи, които имат отношение към политиката на българското правителство по отношение възможностите на представители на малцинствата, хората с увреждания и уязвимите групи на пазара на труда да кандидатстват за работа  в държавната администрация като  държавни служители и да работят успешно на заеманите от тях длъжности.

Всеки документ е разгледан общо с оглед на неговия характер, основни цели, приоритети и дейности. По-подробно е обърнато внимание на тези аспекти от стратегическите документи, които са релевантни към целевата група и задачите на проекта.

Докладът включва и първоначални изводи (Част ІІІ), свързани с изследваните стратегически документи, които да послужат за отправни точки при изпълнението целите на проекта, както и да идентифицират евентуални области, в които биха могли да бъдат направени предложения за усъвършенстване.

ІІ. Преглед и анализ на стратегии, програми и планове 1. Стратегии, програми и планове в сферата на малцинствата, хората с увреждания и уязвимите групи на пазара на труда 1.1. Стратегии, програми и планове в сферата на малцинствата

 

Етнтокултурната среда в България се характеризира с многообразие на културни и езикови особености, традиции, приоритети и нагласи и притежава нехомогенност дори в рамките на една етническа общност. Различията при отделните етнически, религиозни и езикови общности предполагат съответна специфичност на прилаганите по отношение на тях подходи и мерки. Част от тези специфични проблеми вече са констатирани и анализирани и са послужили като основа за изграждане на нарочни стратегии, насочена към малцинствата в различни сфери на държавно управление – образование, здравеопазване и жилищна политика, които ще разгледаме по-долу.

1.1.1. Стратегии и програми в сферата на образованието

 

В образователната сфера са приети и действат множество програми и мерки, насочени към малцинствените общности. От тях ще разгледаме Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства.

 

Приемането на образователната стратегия се предшества от множество подготвителни дейности, като:

1. През септември 2002 г. министърът на образованието и науката утвърждава “Указание за интегриране на децата и учениците от малцинствата”. В него се формулират както общите стратегически цели, така и проблемите и задачите в образователната сфера – както общите за всички малцинства, така и специфичните за отделните такива.

2.       С изменението на ПМС № 216/29.11.1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на образованието и науката от 2003 г. се създава Дирекция “Образователна и културна интеграция”. В чл. 23, ал. 2  от горното Постановление се посочва, че в правомощията на дирекцията влиза  подпомагане процеса на евроинтеграция и разработването на стратегии за прилагане на европейските изисквания в областта на интеграцията на децата и учениците от малцинствените етнически общности чрез осигуряване на еднакви образователни възможности и десегрегация на ромските училища и осъществяване на държавната политика в областта на духовното развитие на децата и учениците със средствата на изкуството, религията, спорта, нравственото и патриотичното възпитание и етнокултурния обмен. Създаването на подобен специализиран по същността си орган вътре в структурата на министерството е положителен знак. Разбирането, че е необходим експертен подход при решаване на всеки конкретен проблем остава да бъде доразвито чрез повишаване на административния капацитет на дирекцията.

3.       За решаване на най-наболелите проблеми в образованието на етническите малцинства, и в частност тези на ромите, се създава Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от етническите малцинства[1], като постоянно действащ консултативен орган към министъра на образованието и науката.

1. С Постановление № 4 на Министерски съвет от 11.01.2005 година е създаден и Център за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства към министъра на образованието и науката.  Центърът разработва, финансира и подкрепя проекти, които имат за цел насърчаване на равния достъп до качествено образование и подобряване на резултатите от възпитанието и обучението на децата и учениците от етническите малцинства в България. По този начин структурирането на различни по характер органи на различни йерархични нива цели обхващане на проблемите на уязвимите малцинства в образователната сфера. За да бъде постигнат пълен ефект обаче, е необходимо и точно разпределение на ролите и отговорностите между тях и приемане на подробни и ясни правила за работа, създаващи предпоставки за вземане на информирани решения.

 

Стратегията за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е одобрена от министъра на образованието и науката на 11 юни 2004 година. Нейна цел е създаването на съвременни условия в българското училище за опознаване и възприемане на етнокултурните различия и преодоляване на предразсъдъците и дискриминацията на етнически и верски признак в образователните институции. Периодът на действие на стратегията е до 2015 година и е съобразен с “Десетилетито на ромското включване” и Световната програма на ЮНЕСКО и ООН “Образование за всички”.

Като основни нужди и проблеми на малцинствените общности в образователната сфера стратегията посочва ниския стандарт на живот, който често е и решаващ фактор за нередовно посещаване и отпадане от училищата; липсата на последователна политика в образователната система; липсата на атмосфера на толерантност в училищата; липсата на мотивация на децата и родителите за посещение на училище и за изучаване на майчиния език; недостигът на квалифицирани учители, подходящи учебници и учебни помагала; липсата на стратегия за квалификация и преквалификация на учители и особено на работещите с ученици - билингви; недостатъчно систематична методика за преподаване на деца от етническите малцинства. Стратегията съдържа и идентификация на специфичните за отделните малцинства проблеми.

 

Един по-нататъшен преглед на разглежданата стратегия показва, че същата идентификацира като основни ценности и ръководни принципи: ценностите и принципите на демократичното общество и по-специално принципът за равенство и антидискриминация; международните стандарти относно правата на човека, закрила на децата, защита на малцинствата; принципът за осигуряване на равен достъп до качествено образование, който следва да е съобразен с различната степен на социална интеграция на различните етнически малцинства. Други основни цели са: съхраняване и развитие на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства и повишаване на междукултурната диалогичност в мултиетничната училищна среда. От особена важност са и подобряването на социално-психологическия климат в извънучилищната среда по отношение образованието на децата и учениците от етническите малцинства и иницииране и поддържане на активност на самите малцинствени общности - родители, специалисти, ученици, младежи, общественици, както и оказване на допълнителна образователна подкрепа за изравняване на стартовите позиции на децата от уязвимите малцинствени групи с тези на останалите деца.

 

Стратегическите цели са разделени на: общи за всички малцинства и специфични за отделните малцинства. Това разделение показва желание за задълбочен анализ на нуждите и стремеж последните да бъдат обхванати както в цялост, така и в дълбочина - при отчитане на  характеристиките и спeцификите на всяка една от малцинствените общности. Анализът на изложената стратегия показва, че същата визира приоритети, които се явяват актуални за представителите на малцинствата в образователната сфера и предвижда провеждане на конкретни мерки и действия за подобряване достъпа и повишаване качеството на образование.

1.1.2. Стратегии и програми в сферата на жилищната политика

 

Визията за жилищната политика се нарежда сред политическите приоритети поради прякото й отношение към изискванията за устойчиво развитие на населението. Същевременно, жилищният сектор е възлов елемент на всяка икономическа система и стопанска дейност и се използва като един от двигателите на икономическото развитие във всички преходни фази.

Проблемите на малцинствата не са отделен предмет на разглеждане в Националната жилищна стратегия. Специфични мерки, насочени конкретно към ромските жилищни проблеми се съдържат в Програма Б-5 - Подобряване на жилищните условия на ромите към Националната жилищна стратегия, стартирала в края на 2004 г.

 

1.1.3. Програми и мерки в сферата на заетостта

 

През последните години започна реализирането на програми, насочени към пазара на труда с различен обхват и целеви контингент. Те целят социално-икономическа интеграция на безработните в неравностойно положение чрез повишаване пригодността им за заетост, осигуряване на субсидирана заетост и подобряване услугите на пазара на труда. Министерство на труда и социалната политика (МТСП) е водещата държавна институция в определяне политиката по отношение на пазара на труда, а изпълнението на мерките и програмите се осъществява основно от Агенцията по заетостта в България. Като основна в тази насока се очертава необходимостта мерките на пазара на труда да бъдат финансово обезпечени и системно прилагани. Основен източник на финансиране на системата по заетостта до 31 декември 2001 г. е фонд “Професионална квалификация и безработица”. В резултат от провеждането на реформи в системата по заетостта, от 1 януари 2002 г. се структурира фонд “Безработица”. Този фонд изплаща обезщетения, като за първи път държавата се ангажира изцяло с финансиране на активната политика на пазара на труда от държавния бюджет.

Отчитайки съществуващите тенденции на пазара на труда, през последните две години МТСП насочва усилията си основно към приоритетите:

1.       включване в националните програми на повече частни работодатели и субсидиране с предимство на заетостта в частния сектор;

2.       включване на нови дейности (в земеделието, преработващата промишленост и др.) в най-мащабната програма за заетост и социална интеграция „От социални помощи към осигуряване на заетост” за изпълнение от частни работодатели;

3.       реализиране на нови програми за заетост, които са разработени или реализирани пилотно през 2004 г. - за младежи отпаднали от системата на образованието, за бежанци, за занаятчийско обучение на младежи, за заетост в театъра, за освободени лица от масови уволнения и др.;

4.       популяризиране на програмите и преференциите по Закона за насърчаване на заетостта, които са обект на по-ограничен работодателски интерес, както и възможностите за обучение на стартиращи предприемачи;

5.       съкращаване и облекчаване на процедурите за получаване на преференции от работодателите и необходимата за целта документация;

6.       подобряване на системата за обективизиране на достъпа на работодателите до субсидии за наемане на безработни лица и на обучаващите организации при спазване изискванията на Закона за държавните помощи;

7.       подобряване на контрола върху качеството на обучение на заетите и безработните лица.

През 2005 г. стартират и две нови инициативи  - „Алтернативна заетост” и „Активни мерки на пазара на труда”, които са насочени към стимулиране на несубсидираната заетост.

 

1.1.3.1. Национална програма „От социални помощи към заетост”

 

Програмата се явява най-мащабната програма за заетост на МТСП за последните години, като обхваща цялата територия на страната и ангажира значителен финансов ресурс, осигурен от бюджета на страната (над 500 млн. лева до края на 2005г.). Финансовият ресурс за 2006 г. е около 100 млн.лева. По неофициални данни ромското и отчасти турското малцинства (в зависимост от региона) са едни от основните потребители на ползите на тази програма. Програмата е насочена към насърчаване на безработни и неактивни лица да приемат работа, да усъвършенстват своите умения и да възстановят трудовите си навици, с цел увеличаване пригодността им за заетост. Подпомаганите безработни лица в трудоспособна възраст могат да бъдат разделени на следните основни групи:

1. лица, които не работят, издържат се от социални помощи, като за тях социалното подпомагане е начин на живот, загубили са мотивация за работа и са клиенти на социалните служби от години;

2. лица, които работят в сивата икономика, без трудов договор, но въпреки че получават реално доходи  поддържат редовна регистрация в дирекция “Бюро по труда” и получават социални помощи (тъй като не могат да бъдат установени доходите им от сивата икономика);

3. лица, които не работят поради налична зависимост, произтичаща от непрекъснатата грижа за тежко болни свои близки, поради което те получават социални помощи, гарантиращи им минимални средства за задоволяване на жизнените потребности. За тези лица в началото на програмата бе предвиден модул „Личен асистент”, към който по-късно бе прибавен и модула „Социален асистент”. Към момента те са обособени в отделна програма „Асистент на хора с увреждания”.

Мерките на програмата са по посока на:

1. Осигуряване на заетост на пълно или непълно работно време до целогодишна заетост в рамките на календарната година и до 36 месеца за всички наети трудоспособни безработни лица. Едно лице може да бъде включено по програмата до 3 години, дори нейният срок да е по-дълъг.

2. Социално мотивиране на лицата, включени в програмата, за трудова реализация и заработване на трудови възнаграждения.

3. Преход от пасивен към активен подход при работа с най-уязвимите групи безработни лица.

4. Разкриване на работни места в общополезни и социални дейности.

5. Създаване на предпоставки за осигуряване на последваща заетост, включително и при същия работодател, чрез формиране на активно поведение на пазара на труда и придобиване на професионални и трудови умения.

При мащабите на тази програма и при ниския интерес, който проявяват частните работодатели и организациите с нестопанска цел, основен работодател по програмата са общините–представители на местната власт.

 

1.1.4. Преглед на стратегии, програми и планове в сферата на здравеопазването

 

1.1.4.1. Здравна стратегия за етническите малцинства в неравностойно положение

 

Здравната стратегия за етническите малцинства в неравностойно положение е съставна част от Националната здравна стратегия, насочена към осигуряване на по-качествени здравни услуги за българското население. Стратегията има за своя основна цел подобряване достъпа до здравеопазване, преодоляване на дисбалансите в здравната сфера, преустановяването на негативните тенденции, развиващите се и задълбочаващи се в средите на етническите малцинства в неравностойно положение. Документът развива стратегически направления за постигане на поставените цели и определя приоритетите за следващ 10 годишен период. Стратегията е съобразена с плана на “Десетилетието на ромското включване” и проект по Програма Фар 2003 „Образователно и медицинско интегриране на уязвими малцинствени групи с фокус към ромски общности” и се придружава от План за действие за първите три години на периода (2005 – 2008). Стратегията проследява състоянието и тенденциите на здравното състояние на етническите общности и ги оценява в зависимост от демографските процеси, заболяемостта, рисковите фактори, физическото развитие и дееспособност и самооценката на здравето.

Тъй като показателите на детската и майчината смъртност, на заболяемостта и смъртността в активна възраст и на инвалидността в общностите на ромите, турците и българите мюсюлмани са по-високи, отколкото средните за страната, отчита се фактът, че трябва да се предприемат специални мерки за събиране на здравна и демографска информация на етнически принцип за анализиране на причините за тези по-високи стойности и за изработване на конкретни политики за решаване на здравните проблеми, съобразени със спецификите на различните общности. В стратегията се предлага в амбулаторните листи на семейните лекари и специалистите да се въвеждат на принципа на доброволността и след информирано съгласие, данни за принадлежност към различни етнически групи. В допълнение се посочва, че при оценяването и наблюдението на здравното състояние на малцинствата в неравностойно положение следва да се използват основните показатели, характеризиращи състоянието и функционирането на здравната система и състоянието на общественото здраве, а именно: социално-икономически показатели и показатели за постигане на здраве за всички (показатели за живот, показатели за начина на живот, показатели за качество на живот и показатели за здравно обслужване).

 

1.1.1.5. Други стратегии и програми, съдържащи конкретни планирани политики и мерки, насочени към малцинствата

 

1.1.1.5.1. Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество[2] (Рамкова програма) и План за действие за изпълнение на рамковата програма. Рамковата програма е резултат от започналия диалог между ромската общност и българското правителство и съдържа основни принципи на цялостна държавна стратегия за осъществяване на реално равноправие на ромите в България. Стратегическа цел на Програмата е премахване на неравностойното третиране на ромите в българското общество. Програмата извежда елиминирането на дискриминацията спрямо ромите като един от основните политически приоритети на българската държава и очертава в средносрочен план действията на държавните институции по посока на създаването на реални политически, социално-икономически и културни предпоставки за пълноценната интеграция на ромите в обществото.

 

Програмата приема, че задължително условие за постигането на положителни резултати от държавната политика за ромите е създаването на гаранции за пълноправно участие на представители на ромското малцинство във всички нива на държавните институции. Конкретни механизми и средства за реализирането на основните принципи на Програмата не се съдържат в последната. Рамковата програма не е актуализирана във времето, а част от планираните в нея цели са осъществени понастоящем. Например планираната промяна на действащото законодателство за защита от дискриминация бе извършена чрез приемане на Закона за защита срещу дискриминацията, промените в Наказателния кодекс, както и в специалните закони в сферата на образованието, здравеопазването, социалната  сфера, пазара на труда и спорта. Създаден беше държавен орган за предотвратяване на дискриминацията (Комисията за защита срещу дискриминацията). Приети бяха специални стратегии и програми, насочени към малцинствата и особено към уязвимите малцинства в областта на здравеопазването (Здравна стратегия за етническите малцинства в неравностойно положение) и образованието (Програма за ограмотяване и квалификация на възрастни роми). След приемането на Плана за действие по Декадата на ромско включване Рамковата програма губи практическото си значение поради включване на основните приоритети на последната в планираните по Декадата дейности и мерки.

 

1.1.1.5.2. Декада на ромското включване 2004-2015 и План за действие по Декадата на ромско включване. В приетия на 8 април 2005 г. от Министерски съвет План за действие към Декадата се обобщават текущите дейности по решаването на проблемите на ромската общност в сферите на образованието и културата, здравеопазването, жилищната политика и заетостта. Планът за действие по Декадата за ромско включване е разработен от национална работна група по Декадата и обобщава и включва в специалните си раздели програмите и мерките на отрасловите министерства и агенции, съдържащи се в съответните отраслови стратегии. Например раздел “Жилищни условия” включва дейностите: изработване на кадастрални и подробни устройствени планове на градски територии с компактно ромско население; изграждане на техническата инфраструктура в райони, с преобладаващо малцинствено население (роми) - в общините Стара Загора, Лом, Омуртаг, Венец; изграждане на ромски културен център и детска градина в Дулово; преквалифициране за работа в строителството на представители на ромската общност; изграждане на 284 жилища и съответната прилежаща инфраструктура в град Пловдив. В разделите за образование и здравеопазване са залегнали дейностите и мерките по съответните образователна и здравна стратегии, а в частта “Заетост” са залегнали мерките, предвидени в стратегията по заетостта, насочени към уязвимите групи на пазара на труда. Поради липса на информация относно изпълнението на планираните дейности, понастоящем е трудно да бъде анализиран процесът на реализация на мерките и съответно тяхната ефективност.

 

1.2. Преглед и анализ на стратегии и програми в сферата на хората с увреждания и уязвимите групи на пазара на труда.

 

Видно от Анализ на актуалното състояние, съдържащ се в Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (раздел Хоризонтални въпроси, т. 3.5.3), подобряването на качеството на живот на хората с увреждания в България чрез реализирането на мерки и програми е насочено към подобряване на социалната интеграция и рехабилитация на 400 хил. човека (към 5% от общия брой на населението)[3]. Лицата, които са извън работната сила, с недобро здраве, но с желание да работят са 12,5 хил. през трето тримесечие на 2004 г. и 7,6 хил. през същия период на 2003 г. През 2003 и 2004 г. е поставено начало на положителни промени в заетостта и условията за развитие на трудовите ресурси. Постигнатите резултати се дължат главно на мащабното субсидиране на временна заетост и активизиране на търсенето на работна сила. В същото време, на фона на по-благоприятната в сравнение с минали години икономическа обстановка, се наблюдава и известно повишаване на заетостта чрез разкриване на постоянни работни места. Въпреки повишаването на заетостта, структурите на заетите лица и на безработните не са променени съществено. Запазват се позициите на групите в риск на пазара на труда. Особено внимание сред тях заслужават младежите, дългосрочно безработните лица и представителите на някои етнически малцинства.

 

1.2.1. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”. Професионално образование и обучение.

 

Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” (ОП “РЧР”) е един от стратегическите документи, който ще бъде рамката за усвояване на финансовите средства, съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз и националния бюджет в рамките на програмния период 2007 – 2013 г. и ще обхване територията на цялата страна под цел “Сближаване”. Тя е съставна част от Националната стратегическа референтна рамка, една от основните цели на която е “повишаване на потенциала на човешкия капитал и достигане на равнища на заетостта, доходите и социалната интеграция, осигуряващи високо качество на живот”.

 

Основна група насоки в дейностите по ОП “РЧР” е изграждането на професионалното училище като полезно и привлекателно за учащите се и потребно за динамично променящите се нужди на пазара на труда. Приоритет в развитието на професионалното образование и обучение /ПОО/ в България е осигуряване на стабилност и ред в системата на професионално образование и обучение. Качествено и широко достъпно образование се предвижда да бъде осигурено чрез: 1. разработване на държавни образователни изисквания по всички професии от Списъка на професиите по чл. 6 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО); 2. промяна и системно актуализиране на Списъка на професиите за професионално образование и обучение в зависимост от потребностите на пазара на труда; 3. разработване и внедряване на учебни програми за учебните планове за професионално образование по Списъка на професиите по чл. 6 от ЗПОО; 4. провеждане на държавните изпити за придобиване степен на професионална квалификация по Национални изпитни програми; 5. модернизиране на материално-техническата база за провеждане на професионална подготовка в държавните и общински професионални училища и гимназии;

 

1.2.2. Национална стратегия за продължаващо професионално обучение (2005-2010)

 

Националната стратегия е насочена към реформа в образованието като цяло и в частност в професионалното образование и обучение с цел да се осигурят условия за професионална  подготовка, даващи възможност за непрекъснато поддържане качеството на работната сила и нейната пригодност за заетост в съответствие с изискванията на пазара на труда и икономиката на знанието.

Основна задача на Стратегията е- продължаващо професионално обучение за всички, при равен достъп и равни условия, както и да подпомогне развитието на реформата в професионалното образование и обучение, като създаде концептуални, методологически и планови условия за нейното реализиране.

Предмет на Стратегията е процесът на обучение на лица над 16 години за придобиване, разширяване и усъвършенстване на професионалната квалификация с цел подобряване пригодността за заетост, подпомагане на професионалната кариера и индивидуалното развитие.

Сред по-важните цели на Стратегията са: 1. подобряване на механизмите за информационна отвореност и обратна връзка; подобряване качеството на обучението и доближаването му до измеренията, осигуряващи достъп до европейския пазар на труда; 2. създаване на механизми за мотивиране както на потребителите на квалификационни услуги, така и на организации, инвестиращи в продължаващото професионално обучение; 3. обединяване на усилията между всички социални партньори, органите на местната власт и неправителствените организации, имащи отношение към развитието на човешките ресурси и икономическия напредък на страната.

Сред по-важните приоритети на Стратегията са: 1. усъвършенстване условията за достъп до продължаващото професионално обучение; 2. постигане на ефективност на взаимодействието и координацията на институциите, ангажирани с продължаващото професионално обучение; 3. осигуряване  на високо качество на продължаващото професионално обучение.

 

1.2.3. Национална програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания[4]

 

Програмата е основана на политиката на Европейския съюз, представена в „Равни възможности за хората с увреждания: Европейски план за действие” COM (2003) 650 и „Положението на хората с увреждания в разширения Европейски съюз: Европейски план за действие 2006-2007” COM (2005) 604.

Сред основните цели на Програмата са: 1. повишаване пригодността за заетост и осигуряване на заетост на регистрирани в Дирекция „Бюро по труда” безработни, като предпоставка за преодоляване на социалната им изолация и за пълноценното им интегриране в обществото; 2. повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания, с цел промяна на обществените нагласи и премахване на съществуващите стереотипи; 3. насърчаване на работодателите да наемат на работа безработните хора с увреждания; 4. развитие на партньорството на всички нива при реализацията на Програмата.

Обект на Програмата са безработни с трайни увреждания в трудоспособна възраст, регистрирани в Дирекция „Бюро по труда”. Програмата се прилага във всички общини на страната и се финансира със средства от Държавния бюджет. Програмата е със срок на действие до 31.12.2008 г.

 

Програмата се реализира в 2 компонента: 1. компонент 1 - „Обучение”, и компонент 2 - „Заетост”. Обучението е организирано в съответствие със специфичните особености на уврежданията на безработните и с идентифицираните потребности по професии на работодателите, които могат да разкрият работни места за безработни лица с трайни увреждания.

На разкритите работни места по Компонент 2 „Заетост”, работодателите наемат безработни лица, обект на Програмата, за срок от 36 месеца. Приоритетно в този компонент се включват безработни лица, успешно преминали обучение за придобиване на професионална квалификация по Компонент 1.

На работодателите, разкрили работни места по Програмата за срок от 36 месеца, за които наемат на  пълно или непълно работно време (най-малко за 4 часа) безработни лица, насочени от дирекция „Бюро по труда”, се предоставят средства за трудово възнаграждение, за основен платен годишен отпуск, за дължимите от работодателя социално и здравно-осигурителни вноски и парични обезщетения. Средствата се предоставят за всеки безработен, нает по Програмата, за времето, през което е бил на работа, но за не повече от 24 месеца.

По данни на Министерство на труда и социалната политика, едни от основните ползватели на Програмата са дирекциите „Социално подпомагане” и  „Бюро по труда” , които са наели хора с увреждания на длъжности  извън длъжностното разписание. Наетите безработни са подпомогнали специалистите от тези администрации чрез познанията си за специфичните проблеми на хора с увреждания.

За изпълнението, координирането и контрола на изпълнението на Стратегията периодично се изготвя подробен План за заетост на хората с увреждания. Планът за заетост на хората с увреждания включва очакваните резултати, отговорните институции, финансовото обезпечаване на предвидените дейности и сроковете за изпълнение им.

1.2.4. Стратегия по заетостта ( 2004 – 2010)

Основна цел на Стратегията по заетостта е да определи задачите и насочи усилията на държавните органи, работодателските организации, организациите на работниците и служителите, неправителствените организации и др. за повишаване на икономическата активност и трудовия потенциал на населението в страната. Реализирането на тази цел се разглежда като неразделна част от постигането на основната цел на икономическо развитие на страната, а именно - повишаването на благосъстоянието на всички социални групи в обществото.  Основополагаща при разработване на Стратегията по заетостта за България е Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ), в която се обосновава необходимостта от растеж и от макроикономическа политика, ориентирана към стабилност и структурни реформи за подобряване потенциала за икономически ръст на Европа. 

Целта на Стратегията по заетостта на България е формулирана на база трите основни цели на ЕСЗ: пълна заетост; качество и продуктивност на работата, кохезия и пазар на труда, осигуряващ висока степен на включване. 

Общи мерки по Стратегията са насочени към осъществяване на дейности по създаване на законодателна, институционална и ресурсна основа, гарантираща равните възможности на отделните социални групи. Специфичните мерки по Стратегията целят реализацията на специфичните задачи за повишаване на равнопоставеността на пазара на труда се основават на наличните в областта изследвания, сочещи на съществуващата неравнопоставеност на жените, ромите и хората с увреждания.

1.2.5. Национален план за действие по заетостта за 2007 г. (НПДЗ)

Националният план за действие по заетостта през 2007 г. е седмият поред Национален план, насочен към повишаване на заетостта, подобряване на качеството и производителността на труда. Планът за заетост за 2007 г. е разработен в съответствие с частта „Заетост и образование” от проекта на Националната програма за реформи. В него са очертани приоритетите на България в областта на политиката по заетостта в контекста на пълноправното й членство в ЕС от 1 януари 2007 г. и включването й в изпълнението на целите на Европейската стратегия по заетостта. С Плана за 2007 г. се продължава и изпълнението на Националната стратегия по заетостта 2004-2010 г., Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност, и Мониторинговия доклад на Европейската комисия.

С изпълнението на Плана се цели постигането на основните цели на политиката по заетостта в България, повишаване на заетостта и производителността на труда и подобряване на качеството на работните места. В него се определят основните цели и действия на политиката по заетостта; целевите групи, към които ще бъде насочена политиката по заетостта; проектите, програмите и мерките, които ще бъдат реализирани, видовете стимули и техните размери – както за работодателите, така и за участниците в субсидираната заетост и в обучение.

 

Планът за заетост през 2007 г. е разработен в две части. Първата част представя макроикономическата ситуация, демографските тенденции и състоянието на пазара на труда в България. Втората част е структурирана в три основни направления, формулирани въз основа на Интегрираните насоки за растеж и заетост, а именно: повишаване на икономическата активност на населението и на заетостта; обучение в подкрепа на прехода към икономика, основана на знанието и ефективна интеграция на лицата от неравнопоставените групи на пазара на труда.

 

В приложение в табличен вид са представени конкретните проекти, програми и мерки с посочени цели, основни дейности, целеви групи, субсидии за работодателите, финансови ресурси и очаквани резултати от тяхната реализация. Към плана са приложени максималните размери на средствата по чл. 30а от Закона за насърчаване на заетостта за програмите и мерките за 2007 г. Приложени са и финансови таблици за разпределение на средствата от бюджета на МТСП за активна политика за 2007 г. от държавния бюджет и други източници на финансиране.

 

1.2.6. Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания

 

Приемането на Националната стратегия за равни възможности за хората с увреждания е в изпълнение на основните приоритети, заложени в Управленската програма на Правителството за периода 2001-2005 г. Стратегията предлага промяна във философията на социалната защита и нов подход в политиката, насочена към подобряване на качеството на живота и социалното включване на хората с увреждания. Тя е насочена изцяло към интеграцията на хората с увреждания и приемането им като хора с равни права и с различни възможности. Премахването на дискриминационните практики и установяването на отношения на равнопоставеност на хората с увреждания е най-важният принцип в стратегията, като последната е съобразена както с националния опит в тази област, така и с препоръките и практиките на Европейския съюз, Стандартните правила на Организацията на обединените нации за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания, Конвенцията на ООН за правата на детето и други основополагащи международни документи.

Стратегията набелязва конкретни мерки за постигане на определените цели, като акцентира най-вече върху онези от тях, които отразяват промяната в политиката по отношение на хората с увреждания. Обект на тази политика са децата и възрастните хора с увреждания, както и техните семейства.

Стратегията очертава начина, по който безспорните права на хората с увреждания – на самоопределяне и пълноценно участие в социалния живот, да се впишат в реалностите на пазарната икономика. Стратегията се стреми да насърчи създаването